„Ако посееш
мисъл, ще пожънеш действие,
ако посееш действие ще пожънеш навик,
ако посееш
навик, ще пожънеш характер,
ако посееш характер ще пожънеш съдба”.
Всички имаме
вредни навици. Навикът е доста опасно нещо - веднъж свикнеш ли трудно можеш да
го изкорениш... Особено, ако е лош, а всички имаме такива (сега всеки
се сеща за неговия си)... Пушите много? Ядете вредни храни на поразия?
Гризете си ноктите? Не можете да прекарате и минута без Фейсбук?
В този блог
НЯМА да прочетете как да преодолеете тези навици... Защо за Бога, тогава се
казва така? - ще попитате...
Вярвам, че
най- лошия, най- ужасяващия и вреден навик за повечето хора, а особено за нас
българите е негативизмът! До такава степен се е разпространил в обществото ни,
че ни дърпа назад като ластик. Дори да направим няколко крачки напред, всичко
бива поругано и потъпкано от държавата, от медиите, от хората около нас (виновниците най-лесно ги намираме) и това ни изстрелва обратно назад, с такъв
тласък, че не смеем да опитаме никога повече. И така негативизмът ни става начин на мислене, навик...
Сега ще си
кажете, че розови очила не ви отиват... Чудесно, не ви ги предлагам. Търсенето
определя предлагането, нали така? Ами след като сте в този блог вероятно искате
да прочетете нещо. Знам, че негативното, пошлото, жълтото е интересно, ама
кажете си честно, обогатява ли ви? Дава ли ви нещо, което да приложите, върху което
да се замислите, от което да научите? Не само че НЕ ви предлага нищо стойностно,
но и взема от вас. Взема ви от ценностите, натрапвайки ви псевдо звезди,
налагащи изглед за начин на живот сякаш по-висш от вашия. Кара ви да поискате
всичките им материални придобивки, защото това са индикациите за успех. Взема
ви също време, в което бихте могли да печелите информация, знания, пари,
приятелства, любов. Не е ли по-добре да инвестирате времето си в тях? Може би
търсите точно някое от изброените? Мога да ви помогна да разсъждавате върху
тях, да мислите в посока откриването им, мога да ви помогна да разрушите навика
да мислите негативно и да се влияете от негативното.
Само не
разбирайте негативно, като критично. Критичното, развиваме, в резултат на това,
което сме научили или знаем. В този ред на мисли - критикувайте, изразявайте
собствената си позиция и гледна точка, не оставяйте други да формират вашето
"търсене". Не се страхувайте, че мнението ви ще е "глас в
пустиня". По-добре е да сте си сам последовател, отколкото да се
съгласявате с останалите, само за да не ви изолират.
В теорията
на комуникациите това явление си има име и то е: "Спирала на
мълчанието". Концепцията е на Елизабет Ноел-Нойман, според която хората,
имащи противоположни мнения, на тези които преобладават в медийното
пространство, предпочитат да мълчат. Страха от социална изолация играе огромна
роля върху общественото мнение. Страха от неодобрение и мълчанието, обаче ги
изолират и от индивиди, които всъщност биха споделили същото мнение. Още един
навик за разрушаване, а?
Освен да
разрушаваме обаче се налага и да градим, ако все пак искаме да постигнем
нещо....За това, мислете, критикувайте, инвестирайте в знания и стойностни
неща. Надявам се този блог да е нещо такова. А ако не, продължавай с
търсенето:
"Не се предавай. Продължавай. Винаги има шанс да се натъкнеш на нещо страхотно. Никога не съм чувала за човек, който да е попаднал на каквото и да било, докато просто си е седял." - Ан Ландърс
