Бягство КЪМ свободата

     Свобода, любов, щастие, демокрация... все абстрактни понятия, породили много дискусии, повод за много статии и научни трудове. Не са ли те различни за всеки обаче, толкова колкото всеки човек е различен? Защо  моята свобода да не е различна от тази на Ерих Фром, например? Трябва ли да следвам нечия догма или философия, за да се нарека свободна?

     Именно в това НЕ се състои свободата. Защо да не съществува птичка, която си харесва клетката и не иска да се рее в небесата. Всичко е възможно. Да, онова е по-романтичното, общоприетото понятие за свобода. Но не е ли свободата право на избор? Къде да живея, с кого да съм, КОЙ искам да ме управлява и КОЙ не?

     Свободата е човешко право. Никой не може да ти я даде. Нито половинката ти в живота, нито родителите ти, нито политиците. Никой не може и да ти я вземе. Но ти сам можеш да избягаш от нея и да я предложиш на друг. Родени сме свободни, но постепенно даваме късчета свобода на обществото, на управниците, на който смятаме, че сме длъжни. А длъжни ли сме, всъщност? Какво ни остава, ако дадем свободата си. Свободата да бъдем такива каквито ни се иска, да избираме това, което ни се харесва, да отидем където пожелаем, да общуваме с когото ни се ще.

     Свободата ти не е привилегия, която може да ти се даде. Защото си роден свободен по право. Ако ти избереш да не си, тогава друг ще я вземе. И ще упражнява власт над теб. Ние хората сме алчни за чуждото и когато ни се дава - взимаме. Не сме свенливи и притеснителни, що се отнася до чувства, абстракции... Може да откажем материалното, от „възпитание”, защото културата ни възприема това за учтиво. Но що се отнася до човешки права, винаги приемаме. Несъзнателно може би. Не се замисляме много. Властта опиянява.

     Ето за това, скъпи родители, възпитавайте децата си с отворен ум. Че не е грешно да мислят извън кутията, че това е тяхно право. Никой не ги кара да се примиряват с избора на другите, с мнението им. Може би там някъде ще се роди и създаде истинската демокрация, без изкривените разбирания и слободията. Може би, ако започнем да ценим собствената си свобода и другите ще започнат да я уважават. И няма да я крадат. И ще се наречем свободни.

     Учете ги да знаят правата си, да се интересуват, а не да скланят глава. Защото все сме свикнали да дължим. Знаем, че държавата трябва да ни отвърне със същото, да ни даде сигурност, но не знаем как да си ги поискаме, защото не знаем правата си. А незнаейки ги, вече сме дали част от свободата си на тези, които имат полза от нея. Няма да ви я върнат доброволно. За това - не се отказвайте от нея! Тя е ваше право.