Тишината на самотния паркинг

  

   Необятен паркинг – не можеше да се обхване с един единствен поглед , може би едно завъртане на 360 градуса ще успее, но пак остават скрити полета... С метла и лопата в ръка, по залез, премрежвах поглед, а  хилядите отбясъци на асфалта закачливо намигаха.

Красиво е...Как може един паркинг да бъде красив ли? Да, розово-лилавия залеза помага, блещукащите отблясъци също. Репликата на Троянския кон, вертоятно в реални размери и релсите на гмуркащия се под земята ролеркостер, усукан до прилошаване вдъхват доза величие ...Но най-голямата му прелест се криеше в тишината.

Още се чуваха далечните шумове – крясъци, блъскащи се колички, тракане на релси и сподавения стон на хората от ролеркостера, които току що прекосиха необятния паркинг от единия до другия му край за по малко от 5 секунди под земята.

   И въпреки изобилието от звуци и кипящия живот наоколо, беше тихо и далечно. Почти на другия край на света, където не чистех паркинги, където всичко беше по –сложно, но и по- лесно, където имах живот и където ме познаваха с една буква по-малко в името.... където нямах нужда от табелка с него. Но и там, където нямаше да ми благодарят и кажат, че върша страхотна работа, метейки паркинг, ей така от нищото...

    Според знанията ми по геометрия след 360 градуса пак се оказваш на същото място. Според емпиричните ми знания  определено е така... Оставам в тишината на паркинга, не задълго, но с ясната мисъл, че „всеки миг от живота е чудо и тайнство”, а градусите не са от голямо значение...

юни 2014